|
Как започна целят проект и как се
появи групата Вая кон Диос?
Дирк, Уили и аз имаме приятелка, на която и предстоеше да отвори
моден бутик в Гент, много хубаво и добре декорирано място... Тя
пожела да направи нещо специално по повод откриването, вместо
традиционните коктейли. Ето защо се обърна към Дирк и Уили да отидат
и да свирят нещо за случая.
За нещастие тя се разболя малко, няколко дни преди откриването. Тъй
като аз също имах опит в модния бизнес, й се обадих и предложих
помощта си. Тя ми обясни, че е намерила човек, който да стои до нея
и да й помага, но ми каза, че ако искам да помогна с нещо, мога да
пея. Така се събрахме трима души от групата. Познавахме от преди
това, но за първи път направихме няколко акустични репетиции, без
каквато и да било техника дни преди откриването на бутика на нашата
приятелка. Така започна всичко.
Вярвахте ли, че проектът ще се окаже толкова успешен?
Мисля, че всеки, който записва песен, се надява на успех. Ако
погледнем реално на нещата и Вие и аз знаем, че възможността да се
постигне нещо голямо е много малка и има доста хора, които никога не
успяват да достигнат до нещо значимо. Мисля, че това, което се случи
с нашата група беше много приятна изненада...все пак искрено се
надявахме да се получи така.
Усещането е страхотно, когато посещаваш различни места и чуваш свои
песни да се изпълняват в ресторанти или клубове. Спомням си, че в
самото начало, през едно лято, чух, че от колата на един човек се
носи моя песен. Чувството беше изумително, подобно усещане ти носи
невероятен заряд. Но за да продължиш напред имаш нужда многократно
да бъдеш зареждан по този начин.
Кога започнахте да пишете текстове на своите песни?
Започнах да пиша песни преди много време, доста преди да стана част
от Вая кон Диос. Точно се бях изнесла от бащината си къща, когато
още на другия ден баща ми беше открил в една кутия куп листа и
снимки, на които бях писала аз. Пишех песни от дълго време.
 Има
ли негативни страни успехът?
Успехът е нещо, което те кара
да почувстваш самотата....заради реакциите на хората. Те започват да
се вълнуват изключително много. Ако те харесват, искат непременно да
се докоснат до теб, да получат част от теб. Възхваляват те и те
поставят на пиедестал... Мило е, но не е това, което наистина може
да запълни живота ти. Имам предвид, поне за мен е така, че човек има
нужда от по-дълбоки взаимоотношения. Отношенията, които имам с
публиката са нещо излючително сами по себе се, но това, от което
наистина се нуждая е да имам малко, но добри приятели, както и
семейството ми да бъде до мен.
Защо спряхте да правите музика няколко години след огромния успех,
който бяхте постигнали към момента?
Прекратих, защото наистина почувствах, че съм на ръба на силите си.
Джордж Бернард Шоу е казал, че са две ужасните неща, които могат да
се случат в живота на един човек – че мечтите ти могат никога да не
се сбъднат и че мечтите ти могат да станат реалност. Когато мечтите
ти се сбъднат, ти се нуждаеш от някой, който да сподели всичко с теб.
Докато бях извън сцената реших да се завърна към ученето и да
следвам психоанализа. Завършвайки гимназията постъпих в университет
и учих една година философия. Тогава обаче осъзнах, че това е твърде
сериозно и малко скучно за мен. Да бъда непрекъснато сред
интелектуалци не ми беше приоритет, оказа се малко трудно. Когато
бях в тази среда имах усещането, че хората са прекалено заети с
рационални мисли. Музиката и удоволствието да се занимавам с нея
започнаха да ми липсва ужасно много и се почувствах като болна.
Пътували много, посетили сте екзотични места. Защо предприехте
това пътуване – може би в търсене на нещо... И ако е така, успяхте
ли да го намерите?
Да, така е. Посетих много и невероятни места. Исках да видя света в
неговите различни аромати, вкусове и цветове, да открия различни
хора, с техните особености и странни начини на живот.
 Когато
не се занимавате с музика какво обичате да правите?
Да чета хубави книги. Напоследък се завърнах към класическата
литература. Чела съм, например, Мадам Бовари, може би около пет пъти.
Интересъвам се и чета литература от 17 век, писани от френски
автори-жени, като Кристияне Рочфорт. С две думи, четенето е любимо
за мен занимание. Харесвам също английска и ирландска литература.
Последната книга, която си купих, на Самюел Бекет и мисля, че е
брилянтна.
Един малко труден въпрос, но – какво е според Вас любовта?
Въпросът е интересен. Хората често бъркат емоционалната зависимост с
любов. Според мен няма любов ако няма уважение. Да обичаш някого
означава да уважаваш човека до себе си и да зачиташ неговото лично
пространство. Любовта не е зависимост.
Как приема публиката по света вашите песните, песните на Вая кон
Диос?
Хората от север и хората от юг са различни. Аудиторията от северните
държави е доста по-резервирана. Получаваш тяхната реакция едва,
когато концертът приключи. Разликата между северната публика и
хората от Казабланка или Атина, например, там има много повече
контакт между публика и артист. Ние имаме доста разнородна публика,
хора на моите години, по-млади хора, по-възрастни, хомосексуални
хора, съвсем обикновени хора. Ето, това ми харесва много, защото
определено не ми допада идеята аудиторията ни да е ограничена до
някакви конкретни параметри.
Чували ли сте преди и знаете ли нещо за България?
За съжаление не знам много за вашата страна, но точно за това съм
омагьосана от идеята съвсем скоро да я посетя и да науча нещо повече
за нея.
 Какво
можем да очакваме от концерта на групата в София?
Изпълнението ни ще бъде много изчистено, напълно акустично:
музикантите с които идваме за концерта в София са четирима (роял,
басист, барабанист, китарист) и аз. Ще изсвирим повечето от песните
от стария ни репертоар , които са с напълно нови аранжименти,
подготвени специално за турнето ни.
За ZonataOnline.com: Анатолий Попов |
