|
 Визитка:
Името ми е Лора. Родена съм водолей на 31.01.1971г. София. Образованието
ми е : 7-мо Средно езиково училище. И НБУ, департамент „Масови
комуникации”, специалност- Медиазнание. Но, когато го учех това, отдавна
вече работех. Още през 1989г. започнах работа в Пресгрупа „6+” като
репортер, а после и като редактор във вестниците „Кой си ти?”, ”Клуб15”,
списание „Ромео и Жулиета”;
1997г. Станах водещ в Телевизия „ Евроком” на сутрешния блок „Утро е”.
Една година и после -Телевизия 7дни и така любимия ми сутрешен блок
„Ранобудник”. 2001- 2004г.-Националната телевизия!!!- редактор /за малко
и водещ/ новини в сутрешния блок.
2005г.-септември започна предаването ми в 7дни „Добра среща”.Събота и
неделя от 16,00 до 17,50. Гледайте го
* Лора представи се с няколко думи на читателите на ZonataOnline.com...
- Някой би ме определил като жена с минало. Аз пък ще ти дам двата си
профила в интернет.
1 вариант: Купонът е някъде на Изток от тук, на улица "Консервна " под
Триумфалната арка, край река Пиедра, където Всичко живо е трева.Чакат ме
Пух, Алиса и Принца, Джонатан Суифт, ЦицияБлагата, Алхимика и приятелите
ми ))
2 вариант: името ми е Лора.Майка съм. Обичам. Обичана съм. Журналист
съм. Най-добрият ми приятел е мъж. Пия кашаса и промишлени количества
кафе. Предпочитам да съм ретро, а не демоде:) Някога бях хипи, днес
продължавам да мисля така. Непрекъснато се усмихвам и се смея спонтанно
чак от корема. Верен приятел съм. Висока съм. Страдам от пространствен
идиотизъм. Късогледа съм и нося очила. Благодарна съм понякога на Джей
Ло, че направи дъ-то модерно. Нося дънки и чехли. Косата ми е рошава и
рижава/боядисвам се, иначе съм брюнетка/. Очите ми са лешникови. Обичам
да пуша и пури. Често осъмвам...с музика, с приятели, в клуб, в нет.
Обичам морето и през зимата.Обичам зимата.Огъня и къри. Следвам сърцето
си. Вярвам в чудеса и в самодивите.Чаровна съм. Когато са влюбени в мен,
казват, че съм красива:)Повтарям грешките си, за не ги
забравям.Спонтанна съм. Казвам, когато ми е студено, гладна съм или ми
се спи.Разбирам "не" и "да".И си дупча билет в рейса....
3 вариант: това, което следва в интервюто ти
 *
Представи и "Добра среща"...
-Предаването на ефирна телевизия 7дни „Добра среща” е
информационно-музикално магазинно предаване, което се излъчва на живо
следобедните часове на почивните дни....
Не искаш това, нали?! Петко Тодоров ме покани да започна предаване в
телевизията точно когато започвах да се ослушвам за работа след година и
половина майчинство. Съвсем навреме. Няма случайни неща. Даде ми пълната
свобода, което е страхотно. На мен това ми е важно, а не климатика в
редакцията. „Добра среща” е предаване за нещата, които ни заобикалят,
който са интересни и стойностни от всички области на живота. И които,
разбира се, аз забелязвам. Може би за това в предаването много споделям
за себе си. За начина ми на мислене, за отношението ми и позицията ми.
Иначе казано, по- споделяща съм в това предаване. Но мисля, че така
трябва.
* Каква беше като дете?
-Ми лудетина бях. То ми личи. Примерно вали
пороен дъжд и мене ме няма. Търси ме фамилията, притесняват се всички.
Аз се прибирам, вода ми тече от косата, мокра като коте. Къде беше, бе
Лоро?-На люлките, защото като вали няма никой и можеш да се люлееш
колкото си искаш. Ей такава бях. Имах страхотно детство. Хубава компания
в махалата. Деца, с които и до днес сме приятели. Страхотни ваканции на
вилата с баба и дядо. Безброй приключения и само хубави спомени. И
няколко белега.
* За какво мечтаеше като дете?
- Мечтаех да мога да изживея всичко, което прочитах в книгите. Не
казвам, че не се опитвам и до днес някои от тия работи.
* А сега за какво мечтаеш?
-Не мечтая. Не правя далечни планове. Няма смисъл. Когато-тогава.
Казват, че човек е толкова голям колкото са големи мечтите му. Аз пък се
чудя, кое е точното мерило на тези размери?! За мен е по-нормално да
имаш желания. Те са осъзнати и мотивирани. И имаш реалната възможност да
ги изпиташ. Ето това вече е голямо - да умееш да изживяваш съзнателно
днешния ден. Точно тук и сега и точно това.
 *
Как реши да се занимаваш с телевизия?
- Сигурно си мислиш, че татко ме е насочил? Съвсем не е така. Той ме
научи да чета вестници и да гледам новините още като тийнейджър. Да съм
в информационния поток. Не заради журналистиката, а заради общата ми
култура. Впоследствие се оказа, че това е страхотна подготовка. Винаги
ме е подкрепял, но професията си я избрах сама. Татко ми е примера и
учителя. И имам още доста уроци да уча от него. Много си говорим за
телевизия. Обсъждаме, спорим, анализираме. Но, аз първо бях в пресата. С
телевизия започнах да се занимавам заедно с първия ми съпруг Румен
Балабанов. Просто един ден, съвсем в негов стил каза: хайде да правим
телевизия. И се започна. Той беше продуцент на сутрешния блок и други
предавания по Евроком и в 7дни. Той заложи на „телевизора” и това се
оказа печеливша и сполучлива кауза. И до днес. И за мен. И за него.
* Имаш ли моменти в живота които се опитваш да забравиш?
-Честно казано и доста наистина ужасни неща са ми се случвали и съм
преживяла. Били са сериозни трусове и изпитания, които не винаги са
зависели от мен като обстоятелства. И именно след такава някаква голяма
болка съм „излитала”, за да стъпя здраво на земята, да намеря опората в
себе си и да продължа. Както се казва-да направя каквото е нужно на
сутринта. Но не искам да забравям. Спомените, каквито и да са, са добри
примери за утре или за някога. Важни са обещанията, които даваме в
такива моменти на Ангелите. Май това са ни уроците. Именно тези
обещания. Аз поне отдавна се научих, че вътрешната ни сила, която ни
кара да се вричаме така и за себе си е волята ни за живот. Силата ни да
го усещаме във всичките му измерения тоя ни живот.Това, което /казали са
го мъдрите/, което не ни убива, ни прави по-силни.:)
* Разкажи ми за твоето семейство...
- Семейството ми е МОЕТО семейство. То е неприкосновения ми свят, в
който живея. Тримата ми сина-Велико/14г./, Здравко /10г./ и Кристиан
/2,9г./. Съпругът ми Свилен е на 38 години, страхотен готвач е и работи
като консултант в ресторантьорството. Той е сродната ми душа. Най-после
го срещнах! И то в интернет. Първият ни разговор продължи 13 часа и след
това аз знаех, че го обичам. Преди още да го видя или докосна. Тази
среща е една от най-важните. И съм щастлива, че бях в точното време на
точното място. Семейството ми ме осмисля.
* Има ли нещо за което винаги си съжалявала?
- Не. Аз не съжалявам за нито едно нещо, което ми се е случило в живота.
Толкова е вълнуващо да се живее. Няма никакъв смисъл да се губи време в
съжаление.
* Тръпка ли е телевизията?
-Телевизията е едно голямо, адски раздрусващо, примамливо и приятно,
пристрастяващо и адреналиново земетресение по скалата на рейтинга
изживяване. И щом те е друснало един път, е за цял живот. Ако я обичаш.
Иначе, няма смисъл да се оставяш във владенията й. Аз я обичам тая
тръпка.
* А с какво друго би се занимавала?
- Когато формулирах за себе си идеята за професия, призвание, изобщо за
това, с което бих се занимавала в живота-това беше журналистиката. От
попрището на боклукчията и продавача на билети за кино се отказах твърде
рано. Единственото предложение, което бих приела веднага е
пътешественик.
 *
Направи една дисекция на българската култура...
-Хубаво е, че не ме караш да правя аутопсия.
Като се падна по учебна програма да правим дисекция на жаба в часовете
по биология държах хуманна реч пред класа, че отказвам да участвам в
подобно насилие над жив организъм. И получих извинителна бележка. Ти май
няма да ме оставиш да се измъкна... Българската култура е самостоятелен
жив организъм. Тя е един много интересен човек със силен характер.
Понякога е твърде претенциозна, усамотява се в затворени общества, които
говорят собствен културен език в салони и инсталации, който ако не
владееш се чувстваш пълен идиот. Понякога тази българска култура така
приятно те изненадва с нещо, което казва, прави или показва, катарзиса е
толкова силен, че ти идва да промениш целия свят. Случва се и съвсем
модернистично да се изцепи пред отбрана публика или съвсем публично да
се изложи. Но в повечето случаи е една интелигентна, мъдра, симпатична,
артистична, талантлива и забавна стара госпожа, която си заслужава
уважението и интереса. Култ!-Ура!
* Последната книга която прочете и те впечатли?
-Аз чета по няколко книги едновременно. В зависимост от настроението си
чета някоя от тях. Препрочитам си „Илюзии” на Ричард Бах. Свърших
„Смешни любови” на Кундера. А ”Трънски разкази” на Петър Делчев ги
прочетох във влака скоро като се връщах от Варна и ревах. И цялото купе
ме успокояваше. Един образ ми каза, да хвърля тая книга, че от четене
очила съм турила, пък и явно не ми понася и да взема да му опитам
домашната ракия. Добре ми дойде. Петър, или както му казваме на ник-нейм
К2, е страхотен. Приятел ми е от един литературен сайт, в който чета и
драскам някакви непретенциозни нещица- hulite.net. Казвам ти-страхотни
неща могат да се прочетат там. Чета доста и в интернет. Тия дни задълбах
в текста на един документален филм за квантовата физика. Адски е
интересно. „Малкият принц”, обаче ми е Библията
За ZonataOnline.com: Анатолий Попов |
